Глава 29

  Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 

  И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 

  И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца, та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 

  И Яков каза на овчарите : Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. 

  И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. 

  И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с те. 

  А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте те и идете да ги пасете. 

  А те рекоха: Не можем догде не се съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците. 

  Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си , защото тя ги пасеше. 

  А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи, та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. 

  И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 

  И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й и, че е син на Ревека; а тя се завтече, та извести на баща си. 

  А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, завтече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко. 

  И Лаван му рече: Наистина, ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. 

  След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата? 

  А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата - Рахил. 

  На Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 

  И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. 

  И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. 

  И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни. 

  След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. 

  И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. 

  А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. 

  И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 

  Но на сутринта, ето, че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 

  А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 

  Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата,която ще ми вършиш още седем години. 

  И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 

  И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 

  И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години. 

  А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. 

  И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще обикне. 

  И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон+. 

  Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий§. 

  И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда**. И престана да ражда.