Глава 15

  И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе. 

  И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата. 

  А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като из сторя и аз зло. 

  И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки. 

  И като запали главните, пусна лисиците по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините. 

  Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетят на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън. 

  А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана. 

  И порази ги с голямо клане на длъж и на шир;* тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам. 

  Тогава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий. 

  И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас. 

  Затова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз. 

  А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете. 

  А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата. 

  Когато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му като че ли се разтопиха от ръцете му. 

  И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже. 

  Тогава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже. 

  И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий.* 

  А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на наобрязаните? 

  Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече мястото , което е в Лехий, Енакоре+, както се нарича и до днес. 

  И той съди Израиля във времето на филистимското господаруване двадесет години.