Глава 16

  Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове. 

  А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу; 

  и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име. 

  И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш? 

  И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата. 

  И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му. 

  Но Господ каза на Самуила. Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. 

  Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а Самуил каза: И тогова не е избрал Господ. 

  Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ. 

  И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия. 

  Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата догде не дойде тук. 

  И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е. 

  Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама. 

  А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше. 

  И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава; 

  затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре. 

  И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене. 

  Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него. 

  Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците. 

  И тъй Есей взе осел натоварен с хляб, и мех вино, и едно яре, та го прати на Саула със сина си Давида. 

  И Давид дойде пре Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец. 

  И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение. 

  И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.