Глава 8

  А ето началниците на бащините им домове , ето и родословието, на ония, които възлязоха с мене от Вавилон в царуването на цар Артаксеркса. 

  От Финеесовите потомци, Гирсон; от Итамаровите потомци, Даниил; от Давидовите потомци, Хатус. 

  От потомците на Сехания, из Фаросовите потомци, Захария, и с него се преброиха по родословието на мъжките сто и петдесет души. 

  От Фаат-моавовите потомци, Зараиевият син Елиоинай, и с него двеста души от мъжки пол. 

  От Сеханиевите потомци, Яазииловият син, и с него триста души от мъжки пол. 

  От Адиновите потомци, Ионатановият син Евед, и с него петдесет души от мъжки пол. 

  От Еламовите потомци, Готолиевият син Исаия, и с него седемдесет души от мъжки пол. 

  От Сефатиевите потомци, Михаиловият син Зевадия, и с него осемдесет души от мъжки пол. 

  От Иоавовите потомци, Ехииловият син Авдия, и с него двеста и осемдесет души от мъжки пол. 

  От Селомитовите потомци, Иосифиевият син, и с него сто и шестдесет души от мъжки пол. 

  От Винаевите потомци, Захария Виваевият син, и с него двадесет и осем души от мъжки пол. 

  От Азгадовите потомци, Иоанан Акатановият син, и с него сто и десет души от мъжки пол 

  От послешните, Адоникамовите потомци, следните , чиито имена са: Елифалет, Еиил и Семаия, и с тях седемдесет души от мъжки пол. 

  А от Вагуевите потомци, Утай и Завуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол. 

  Тия събрах при реката, която тече към Аава, и там се разположихме в стан три дни; а като прегледах людете и свещениците, не намерих там ни един от потомците на Левия. 

  Тогава пратих за по-видните човеци Елиезера, Ариила, Семаия, Елнатана, Ярива, Елнатана, Натана, Захария и Месулама, и за благоразумните мъже Иоярива и Елнатана, 

  и дадоха им поръчка до началника на мястото Касифия, Идо; и казах им какво да казват на Идо и на братята му нетинимите на мястото Касифия, да ни изпратят служители за дома на нашия Бог. 

  И понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни доведоха един разумен човек от потомците на Маалия, син на Левия, син на Израиля; също и Саравия със синовете му и братята му, осемнадесет души; 

  и Асавия, и с него Исаия от Марариевите потомци, братята му и синовете им, двадесет души; 

  и от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички тия бяха споменати по име. 

  Тогава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот. 

  Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят. 

  Постихме, прочее, и молихме се на нашия Бог за това, и Той ни послуша. 

  Тогава отделиха дванадесет от главните свещеници - Саравия, Асавия, и с тях десет от братята им - 

  и претеглих им среброто, златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха дали в принос за дома на нашия Бог; 

  претеглих, прочее, в ръката им шестстотин и петдесет таланти сребро, сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато, 

  двадесет златни паници, хиляда драхми на тегло, и два съда от добра лъскава мед, скъпоценни като злато. 

  И рекох им: Вие сте свети Господу, и вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на Господа Бога на бащите ви; 

  внимавайте, прочее , и пазете ги докле ги претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на Израилевите бащини домове в Ерусалим, в стаите на Господния дом. 

  И тъй, свещениците и левитите приеха среброто, златото и вещите в размер на това тегло, за да ги донесат в Ерусалим в дома на нашия Бог. 

  Тогава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем; и ръката на нашия Бог бе над нас за добро , та ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя. 

  И като стигнахме в Ерусалим, седяхме там три дни. 

  А на четвъртия ден, в дома на нашия Бог, среброто, златото и вещите се претеглиха в ръката на Меримота, син на свещеник Урия, с когото бе Елеазар Финеесовият син, и с тях левитите Иозавад, Исусовият син и Ноадия, Венуевият син, - 

  всичко се предаде под брой и по тегло; и цялото тегло се записа в същото време. 

  Завърналите се от плен, които бяха дошли от заточение, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог, дванадесет юнци за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета, и дванадесет козела в принос за грях, всички тия във всеизгаряния на Господа. 

  И предадоха царските поръчки на царските сатрапи* и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом.