Глава 31

  Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица? 

  Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише? 

  Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие? 

  Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки? 

  Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, - 

  (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -) 

  Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми, 

  То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми 

  Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си, 

  То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея; 

  Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите; 

  Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове. 

  Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене, 

  То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети? 

  Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата? 

  Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата, 

  Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, - 

  (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;) 

  Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка, 

  И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми; 

  Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата; 

  То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя; 

  Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо. 

  Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование; 

  Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие; 

  Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си, 

  Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми; 

  И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог. 

  Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, - 

  (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); - 

  Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо? 

  (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника); 

  Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си, 

  Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; - 

  (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта* който противникът ми е написал! 

  Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си! 

  Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-) 

  Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно; 

  Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й; 

  Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.