| Глава 17 |
1 | По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
|
2 | Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
|
3 | Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
|
4 | Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
|
5 | Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
|
6 | Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
|
7 | Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
|
8 | Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен*.
|
9 | Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
|
10 | Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
|
11 | Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
|
12 | По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
|
13 | Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
|
14 | Започването на разпрата е като , кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
|
15 | Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
|
16 | Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
|
17 | Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
|
18 | Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
|
19 | Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
|
20 | Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
|
21 | Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
|
22 | Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
|
23 | Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
|
24 | Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
|
25 | Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
|
26 | Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им .
|
27 | Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
|
28 | Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
|