| Глава 3 |
1 | Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
|
2 | Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
|
3 | Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
|
4 | Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
|
5 | Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
|
6 | Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
|
7 | Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
|
8 | Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
|
9 | Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
|
10 | Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
|
11 | Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
|
12 | Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
|
13 | И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
|
14 | Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
|
15 | Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
|
16 | Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
|
17 | Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
|
18 | Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
|
19 | Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
|
20 | Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
|
21 | Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
|
22 | Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
|