| Глава 1 |
1 | Соломоновата песен на песните.
|
2 | Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
|
3 | Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
|
4 | Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
|
5 | Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
|
6 | Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
|
7 | Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
|
8 | Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
|
9 | Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
|
10 | Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
|
11 | Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
|
12 | Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
|
13 | Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
|
14 | Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
|
15 | Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
|
16 | Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
|
17 | Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
|