| Глава 21 |
1 | Наложеното за пустинята на морето* пророчество : Както южните вихрушки, които стремително летят, Така иде разрушение от пустинята, от страшната земя.
|
2 | Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.
|
3 | Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха като болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.
|
4 | Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.
|
5 | Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъскайте щитове!
|
6 | Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.
|
7 | И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.
|
8 | После, извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. -
|
9 | Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговарайки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!
|
10 | Врахо мой, и ти произведение* на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.
|
11 | Наложеното за Едом пророчество : Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?
|
12 | Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете.
|
13 | Наложеното за Арабия пророчество : Привечер ще слезете в гората да пренощувате. О дедански кервани.
|
14 | Жителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си.
|
15 | Защото побягнаха от сабите, От оголената сабя, от запънатия лък, И от лютостта на войната.
|
16 | Защото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар;
|
17 | И останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това.
|