Глава 11

  И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им: 

  Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте. 

  И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук. 

  И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го. 

  И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето? 

  А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги. 

  И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна. 

  И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други_— клони, като ги сечеха от нивите. 

  И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име! 

  Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините! 

  И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. 

  А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. 

  И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. 

  И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. 

  И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите. 

  И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма. 

  И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп". 

  И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му. 

  А всякога на мръкване Той излизаше вън от града. 

  И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен. 

  И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала. 

  А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 

  Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. 

  Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. 

  И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. 

  [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията]. 

  И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват: 

  С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това? 

  Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това. 

  Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми. 

  И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем_— От небето, ще каже_— Тогава защо не го повярвахте? 

  Но ако речем: От човеците,_— бояха се от народа; защото всички искренно считаха Йоана за пророк. 

  И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.