Глава 16

  Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. 

  О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 

  И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. 

  Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е. 

  Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 

  И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 

  А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет. 

  После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. 

  И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. 

  И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища. 

  И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 

  И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 

  Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. 

  Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 

  И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога. 

  Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него. 

  Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне. 

  Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува. 

  Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 

  Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 

  като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му. 

  Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан. 

  И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. 

  И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. 

  Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 

  И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 

  А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 

  защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 

  Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях. 

  А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 

  И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.