Глава 20

  И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха: 

  О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен. 

  Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт. 

  И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми: 

  Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? 

  А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте? 

  Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк. 

  И отговориха, че не знаят от къде беше. 

  Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. 

  И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време. 

  И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен. 

  Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха. 

  Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат. 

  Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. 

  Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето? 

  Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде! 

  А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"? 

  Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне. 

  И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа. 

  И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя. 

  И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; 

  право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не? 

  А Той разбра лукавството им, и рече им: 

  Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев. 

  А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога. 

  И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха. 

  Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 

  Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си". 

  А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен. 

  И вторият и третият я взеха; 

  така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца. 

  А после умря и жената. 

  И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена. 

  А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; 

  а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 

  И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога. 

  А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов". 

  Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 

  А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза. 

  Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. 

  И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син? 

  Защото сам Давид казва в книгата на псалмите:_— Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми, 

  докле положа враговете Ти за Твое подножие. 

  И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син? 

  И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си: 

  Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията; 

  които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.