Глава 23

  Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата. 

  И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар. 

  О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса. 

  А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш. 

  И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. 

  А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук. 

  А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът. 

  И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим. 

  А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него. 

  И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори. 

  А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 

  Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата. 

  В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг. 

  Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им: 

  Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате. 

  Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. 

  И тъй, като Го накажа, ще Го пусна. 

  А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник]. 

  Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава. 

  (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница). 

  А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! 

  А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна. 

  Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха. 

  И Пилат реши да изпълни искането им: 

  Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им. 

  И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса. 

  И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него. 

  А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; 

  защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. 

  Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. 

  Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото? 

  И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят. 

  И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво. 

  А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. 

  И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник. 

  Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 

  Ако си Юдейският цар, избави Себе Си. 

  А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар. 

  И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! 

  А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? 

  И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 

  И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. 

  А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. 

  А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, 

  като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. 

  И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна. 

  И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен. 

  А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди. 

  А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. 

  И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 

  който не беше се съгласил с намерението и делото им,_— от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,_— 

  той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло. 

  И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган. 

  И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше. 

  И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му. 

  И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.