Глава 4

  Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана, 

  (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му), 

  напусна Юдея и отиде пак в Галилея. 

  И трябваше да мине през Самария. 

  И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа. 

  Там беше Яковият кладенец<$FГръцки: Извор.>. Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. 

  Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия. 

  (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна). 

  Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните). 

  Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода? 

  Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? 

  Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? 

  Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 

  а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 

  Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам. 

  Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. 

  В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж; 

  защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала. 

  Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. 

  Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. 

  Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 

  Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 

  Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 

  Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 

  Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. 

  Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия. 

  В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея? 

  Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 

  Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос? 

  Те излязоха от града и отиваха към Него. 

  Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж. 

  А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 

  Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? 

  Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа. 

  Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 

  Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне. 

  Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 

  Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд. 

  И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила. 

  И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни. 

  И още мнозина повярваха поради неговото учение; 

  и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света. 

  След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея. 

  Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си. 

  И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 

  Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум. 

  Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 

  Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате. 

  Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми. 

  Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде. 

  И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив. 

  А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави. 

  И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом. 

  Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.