Глава 16

  После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък. 

  О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. 

  Тоя ученик имаше характер удобрен от братята в Листра и Икония. 

  О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни, 

  Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък. 

  И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. 

  Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено. 

  И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия; 

  и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна. 

  И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада. 

  И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. 

  И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол, 

  и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни. 

  А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени. 

  И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше. 

  И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни. 

  И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си. 

  Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 

  Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час. 

  А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците. 

  като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим. 

  На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. 

  И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво; 

  който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. 

  Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 

  внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха. 

  И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. 

  Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука. 

  Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; 

  и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася? 

  А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти. 

  И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 

  И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови. 

  И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. 

  А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци. 

  И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир. 

  Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат. 

  И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се; 

  и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града. 

  А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.